12 Nov 2018
Advertisement
 

 

 

 
mod_host
 
 
mod_host
 
 

mod_footb
mod_futbol
mod_host
.
История
Автор ФСГБ   
15 Oct 2008

 

ПЪРВИ СТЪПКИ ВЪВ ФУТБОЛА


  Веднага след създаването на Дружеството на глухонемите през 1934 година, неговото ръководство потърсва съдействието на Българската национална спортна федерация за създаването на спортна организация на глухонемите и за изпращане на глухи спортисти на IV световни тихи игри в Лондон през 1935 г., но получават категоричен отказ. В късната есен на 1936 г. ръководството на най-стария спортен клуб в София - Славия /основан през 1913 г./ дава съгласието си за създаване спортна секция на глухите към клуба.
  Учредителното събрание на секцията се провежда в края на м. декември същата година. Събранието решава да бъде създадена спортна секция на глухите към спортния клуб „СЛАВИЯ”. За патрон на секцията избират Фердинанд Урбих, немският сурдопедагог, основоположник на образователното дело сред глухите в България. За председател на секцията „Урбих” е избран Марчо Радулов, а за секретар Димитър Краев. Първият представителен отбор на секцията е футболният. По това време футболът е най-популярният спорт в страната. Ръководителите, състезателите и симпатизантите събират помежду си средства и купуват футболната екипировка от зелени гащета и бели фланелки. Участникът в първият футболен отбор, нашият изявен пантомимист Стефан Йосифов, разказва „Избрахме зеленият цвят като символ на нашата вяра в едно по-добро бъдеще, а белия цвят - в знак на благодарност към „Славия”, която е действена и ни подаде ръка в онези трудни години”.
Още през следващата година футболният отбор на „Урбих” участвува в столичното първенство на секциите. И след оспорвана надпревара с още 12 отбора заема второто място след първенеца „Спортист”. Името на „Урбих” става широко известно на любителите на футбола.
  Само година и половина от началото на организираното спортно движение на глухите у нас се провежда и първата международна среща на софийското игрище „Юнак” на 28 юни 1938 г. между националните отбори на България и Румъния, която завършва с убедителната победа 4:0 за българските глухи. Поради започващата Втора световна война от 1942 до 1945 г. у нас замира всякаква спортна и организационна дейност на глухите.През пролетта на 1945 г. футболният клуб на глухите „Урбих” възстановява своята дейност като секция на клуба „Славия”. През следващите години се създават последователно футболни клубове и в останалите 12 районни организации на глухите в страната, по примера на футболния клуб „Урбих”. Провеждат се международни срещи с отборите на глухите от Унгария, Румъния, Югославия и Чехословакия. Създава се национален футболен отбор на глухите, в който по-голямата част от играчите са от футболния клуб „Урбих”.

По нататък по етапи ще пускаме откъси от дейността на футболистите през годините.


Image

,,УРБИХ " основан 1936 г.

гр.СОФИЯ


Image

Клуб ,,УРБИХ " основан 1936 г.




Image

1967 до 1968 г.

 


Image

Републиканско първенство за глухи 1984 г.

I - място Ф.К. - ,,УРБИХ"




Image

Димитър Василев Стефанов 1948 г.



Image

Image



Image

Ученическият отбор 1950 г.


Image

Ученическият отбор 1950 г.



Image

Републиканско първенство за глухи 1959 г.

на стадион ,, Славия " Ф.К. - ,,УРБИХ "  - I място



Image

Участие в олимпиадата 1969 г.

в Белград , Югославия



Image

Футболна среща в София 1972г.

България - Румъния 3:1



Image

XII олимпиада - Букурещ, 1977

България - II място



Image

Футболна среща в 1978 г.

София - Пловдив 4:0



физкултурна и спортна дейност


  Идеята за организирано спортно движение на глухите в България се заражда през тридесетте години почти едновременно с възникването на първото Дружество на глухонемите в София. Това е времето, когато хората, лишени от слух, започват да осъзнават своите истински възможности и да търсят изход от безправното си по­ложение, когато усилията да бъде привлечено внима­нието на обществото върху съдбата на глухия човек се покриват със стремежа за пълноценна изява на неговата личност. А при тогавашните социални условия - при ограничените възможности за образование, за профе­сионална и обществена реализация, спортът и изку­ството се оказват най-подходящите области за разкриване истинските възможности на слуховоувредените и чрез успехите им в тях за преодоляване на ширещото се сред официалната общественост схващане за мало­ценността на тази категория хора.
Затова създаването на първата спортна организация на глухите у нас през 1936 г. не е случайно събитие, а закономерно явление, една от основните съставки на сложния процес на со­циалната рехабилитация на лицата с увреден слух. Веднага след създаването на Дружеството на глухоне­мите през 1934 г. неговото ръководство потърсва съ­действието на Българската национална спортна феде­рация за създаване спортна организация на глухонемите и за изпращане на глухи спортисти на IV световни тихи игри в Лондон през 1935 г., но получава категоричен отказ.
В късната есен на 1936 г. ръководството на най-стария спортен клуб в София „Славия" (основан в 1913 г.) дава съгласието си за създаване спортна секция на глухите към клуба.
  Учредителното събрание на секцията се провежда в края на декември с.г. в някогашното кафене „Радио" на ул. Лавеле 32.
Присъствуват около 25 глухи мла­дежи, повечето активни участници и в основаването на Дружеството на глухонемите.
  Събранието решава да бъде създадена секция на глу­хите към спортен клуб „Славия" с патрон основопо­ложника на образователното дело сред глухите в Бъл­гария немският сурдопедагог Фердинанд Урбих.
За председател на спортната секция „Урбих" е избран Марчо Радулов, а за секретар Димитър Краев.
  Първият образуван представителен отбор на секцията е футболният. По това време футболът е най-популяр­ният спорт в страната. Още на учредителното събрание се събират парични средства между ръководителите, състезателите и симпатизантите за купуване на фут­болна екипировка. Определени са и екипните цветове на отбора - зелени фланелки и бели гащета.
  Един от основоположниците на „Урбих" и участник в първия футболен отбор, покойният Стефан Йосифов, разказва: „ Зеленият цвят избрахме като символ на нашата вяра в едно по-добро бъдеще, а белият в знак на благодарност към „Славия", която единствена ни подаде ръка в ония трудни години."

  Още през следващата година футболният отбор на „Урбих" извоюва правото да участвува в столичното първенство на секциите и след оспорвана спортна надпревара с още 12 отбора заема второ място само на 1 точка след първенеца „Спортист". И през следващите две години глухите футболисти се представят много добре в първенствата на София и името на „Урбих" става широко известно сред любителите на футбола. Само година и половина след началото на организи­раното спортно движение на глухите у нас се провежда и първата международна среща. На 28 юни 1938 г. на софийския стадион „Юнак" срещата на националните футболни отбори на глухите на България и, Румъния завършва с убедителна победа на домакините (4:0). След 1939 г. като последица от икономическата и по­литическата стагнация в страната в условията на из­бухналата Втора световна война дейността на „Урбих" запада, а след 1942 г. замира всякакъв организиран спортен живот на българските глухи. Спортът сред глухите се възражда след победата на социалистическата революция у нас на 9 септември 1944 г.
  Промяната на обществено-политическия строй в стра­ната разкрива неподозирани дотогава възможности за пълноценна и разностранна изява на личността, вклю­чително и на глухия човек. Откриват се нови хоризонти пред социално обезправните и смятани дотогава за не­пълноценни глухи хора.
  Физкултурата и спортът се превръщат в общонародно дело, обект на непрестанни грижи на партията и дър­жавата, целящи изграждането на хармонични и всестранно развити, здрави и жизнени строители на социа­листическото общество.Масовият характер на физкул­турната дейност става предпоставка за изключителни успехи в областта на високото спортно майсторство. Както във всички други области на живота, така и във физкултурата и спорта глухите не остават настрана от всенародния подем.
  Само няколко месеца след народната победа през про­летта на 1945 г. „Урбих" възстановява своята дейност като секция на клуба „Славия". Съвсем наскоро е съз­дадена и втората спортна секция на глухите „Черно­морец" във Варна, а през 1946 г. и пловдивчани по­следват примера им, основавайки спортната секция „Радецки" (преименувана по-късно на името на учителя-антифашист Котларов, а от 1966 г. • на „Тих спор­тист"). Постепенно се появяват и спортните секции „Тих бероец" в Стара Загора, „Тих Дунав" в Русе, „Скобелев" в Плевен, „Черно Море" в Бургас, „Проф. Вели­нов" в Горна Оряховица, „Мадара" в Шумен, „Г. Дражев" в Ямбол, „Юнак" в Хасково, „Рилец" в Станке Димитров и „Дунав" в Лом.
  Организираното спортно движение на глухите в пове­чето от тези градове е свързано с футбола. До голяма степен това се дължи на примера на „Урбих", който през този период постига не един успех на футболното поле. Особено впечатляващи са победите на национал­ния футболен отбор на глухите, съставен предимно от играчи на „Урбих" в международните срещи с отборите на Унгария, Югославия, Румъния и Чехословакия 

 



Image

МЛАДЕЖКИЯ НАЦИОНАЛЕН БАЛКАНСКИ

ФУТБОЛЕН

ТУРНИР В ГЪРЦИЯ - 1990 г.



 
Image

МЕЖДУНАРОДНА ФУТБОЛНА СРЕЩА

ПРИМОРСКО

ШАМПИОН - 1991 г.



 
Image


Image


БАЛКАНСКИ ФУТБОЛЕН ТУРНИР В ТУРЦИЯ

1993 г.

ТУРЦИЯ - БЪЛГАРИЯ

2:1 


 

Image

МЕЖДУНАРОДЕН ФУТБОЛЕН ТУРНИР

ПО ВРЕМЕ НА 17 ТИХИ ИГРИ

В БЪЛГАРИЯ - 1993 г.


Image

XVII ТИХИ ИГРИ - 1993 г. 

БЪЛГАРИЯ - ИРАН

0:0


Image
 

БАЛКАНСКИ ФУТБОЛЕН ТУРНИР

В СТАРА ЗАГОРА

19 ОКТОВРИ 1996 г.

БЪЛГАРИЯ - РУМЪНИЯ

1:4 



Image

БАЛКАНСКИ ФУТБОЛЕН ТУРНИР

В СТАРА ЗАГОРА

19 ОКТОВРИ 1998 г.

БЪЛГАРИЯ - ЮГОСЛАВИЯ

1:6 



ФУТБОЛНА ХРОНОЛОГИЯ


1938 г. – София, България-Румъния, 4:0 за българите.

1966 г. – Инстанбул, Турция, Първи балкански футболен турнир.

1979 г. – Варна, приятелски мач между отборите на България и Румъния.

1982 г. – VI балкански турнир по футбол; българите са балкански шампиони.

1983 г. – Тристранна среща между България, Гърция и Турция, проведена в Атина, 

 Гъция.

1984 г. – Стара Загора, България, VII балкански турнир по футбол.

1985 г. – Тристранна срещу между България, ФРГ и Кипър в Стара Загора.

 Българите са победители.

1985 г. – Шопрон, Унгария, международен турнир по футбол „Дружба”, с участието на 

 отбори от България, Полша, СССР, ЧССР.Българите извоюват второ място.

1986 г. – Стара Загора, България, тристранна среща между ФРГ, Кипър и България, на 

 която тихите ни футболисти извоюват победа.

1986 г. – България е домакин на международния турнир „ Дружба”, на който се 

 представяме достойно. През 1990 г.се взема решение за прекратяването на

 турнирите „Дружба” от 1991 г.,така че турнирът, проведен през 1990 г. в 

 Приморско се оказва последен. Участват Унгария, Чехия, Полша, Русия и

 България.



Представяме
Йоло Георгиев
Представяме ви Йоло Петров Георгиев – сегашният председател на футболният съюз на глухите в България.
    Той е главният инициатор за възобновяването на големия футбол като любим спорт на глухите младежи.
     Роден през 1973 г. в град Лом, той завършва средното си образование в софийското училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев”. Още 11 годишен се включва активно във футболния спорт. Вече 15 годишен го приемат като нападател в софийския футболен отбор „Урбих”.През 1989 г. го включват и в националния отбор на Съюза на глухите в България, където на първото младежко първенство по футбол отборът печели златен медал. През 1990 г. го избират за най-добър глух футболист на България за годината. Като състезател в националния отбор той взима участие в европейското първенство по футбол в Гърция през 1991 г.,където отборът се класира на трето място с бронзов медал. А през 1992 г. – на първо място със златен медал.
   През 1993 г. когато България е домакин на XVII световни тихи летни игри на глухите – Йоло е включен в състава на националните отбори по футбол и по лека атлетика, където се класира на шесто място. През 1996 г. на световното първенство по лека атлетика за глухи в Германия той се класира на трето място с бронзов медал в дисциплината бягане 4 х 100 м.
   През 1999 г. той е първият и единствен глух футболист включен в състава на чуващите футболисти, с които участвува в контролата на Аматьорската лига и с него влиза в „В група”. Бил е голмайстор на много републикански и международни срещу по футбол. В периода 2001 – 2003 г. участвува заедно с чуващи футболисти общо в 13 срещи по футбол в Казичене, Долна Баня и Левски. Последното 2004 г. му участие е в европейското първенство по лека атлетика за глухи в зала, където той се представя в дисциплината гладко бягане 4 х 100 м. на шесто място.
   Амбициозният ни млад футболист учи в Националната спортна академия, треньорската школа по футбол, където му е призната квалификация учител-треньор по футбол през 2006 г.
    Мечтата му е футболният съюз на глухите да получи лиценз за изграждането на български футболен съюз на глухите и да продължи да развива футболният спорт след глухите младежи у нас. 
 

Последна промяна ( 24 Oct 2008 )
 
.
mod_pic1
mod_pic1
mod_pic2
mod_pic3
mod_pic4
© 2018 ФУТБОЛЕН СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ

www.footbal-deaf-bg.com